View this post on Instagram

СПОМЕН В ЧАША Наздраве! Пия за последната раздяла, Пия за това, че ме боли, Пия, че по цели нощи страдах И исках във живота ми да бъдеш ти. За теб той бе квартална кръчма – Идваш, сядаш и си тръгваш пак, Беше свикнал ти при мен да се завръщаш И да влизаш през отворена врата. Но днес затворих аз вратата, Не искам повече да бъда в самота, Не искам ти така да ме подмяташ Както вълната лодката в брега. Не искам да изпитваш до насита Търпението ми, моята любов, А после нейде пак да скиташ И нищо все едно не е било. Не искам аз да бъда твоя пристан, След всяка буря да се връщаш ти, Или когато обич ти залипсва Аз да те сгрея с ласки, със очи. Не искам да съм плюшена играчка, С която спиш понякога в нощта, Която до полуда силно мачкаш, А после я захвърляш настрана. Иди си, аз не заслужавам Такъв със мен да бъдеш ти. Не искам аз по цели нощи да се мятам, И да мисля, и да ме боли. Иди си, сбогом!Да, раздялата е тежка, Знам, дори и теб ще те боли. И в мен боли – боли сърцето, А от очите стичат се безброй сълзи. Наздраве, пия аз за нашата раздяла, Иди си и бъди щастлив, Бъди за друга ти голямата награда, Но в живота ми не се завръщай ти! ~NadDia

A post shared by Gepilnik (@gepilnik) on